Ще се опитам да обясня какво е piping, защото не знам как се нарича на български. Това е кант, който се вмъква между шевовете и може да бъде плосък или обемен, като за целта в него се вкарва шнур с желаната дебелина. Става много приятен декоративен елемент. За тази възглавница използвах обемен piping, като първо трябваше да си изрежа ленти с ширина около 2 см (зависи от дебелината на шнура). Тогава не знаех как се правят такива ленти и карах както ми дойде, но после разбрах, че би трябвало да се направят по метода за bias tape. Т.е - плата се реже под 45 градуса спрямо водещите нишки.Това реално позволява на плата да се разтяга до известна степен, което прави по-лесно пришиването по ъгли и извивки. Намерих едно много хубаво видео, което го показва подробно и изяснява всичко.
За piping обаче няма нужда от всички тези прегъвания на плата, защото краищата остават скрити между шевовете. Приложих видеото само, за да видите как се реже плата на ленти и как се зашиват после.
Първо реших да направя чернова с една малка възглавничка и то без цип, защото ми се виждаше като висш пилотаж.След като придобих малко увереност реших, че ще ъпгрейтвам и то със СКРИТ цип. И за него си направих чернова на нещо като портмоне. По отделно бях побвала елементите, оставаше само да ги съчетая в една възглавница. Но тъй като само тези елементи не ми се сториха достатъчно предизвикателство, реших да направя лицето на възглавницата от два плата и да апликирам панделка върху мястото на снаждане.
Аз ползвах инструкциите на това видео:
Ети и още няколко снимки на завършената ми възглавница :) Бях суууупер горда с нея :))
Изобщо не си личи къде е ципът, ако не е езичето, което се подава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар