Пфуу, то няма угодия! Последният път като се наканих да драсна някой ред се оплаквах от жегата, а сега като гледам тоя дъжд навън си спомням за 40-те градуса с носталгия... Ама стига и аз като Емо Чолаков, ами да взема да пиша по същество докато не се е събудило детето. Та една приятелка ме помоли да направя надпис-украса с името на дъщеря и, който да сложи в детската стая. Има една мацка , която прави разкошни обемни имена от филц, но аз реших, че обемният вариант ще е много по-трудоемък и реших да направя плоска табела. Първо си избрах шрифт и големина на буквите, като разпечатах името на принтер.След това прекопирах буквите от матовата страна на freezer paper. Това е един вид хартия, който има много и различни приложения както в домакинството, така и в различни крафт техники. От едната страна хартията е матова, а от другата е лъскава. Поставя се с лъскавата страна към плат и се глади с ютия. По този начин хартията залепва за плата/филца и много по-лесно и прецизно се изрязват прекопираните изображения.
Щом изрежете може спокойно да отлепите хартията без каквито и да е щети върху плата/филца.
По този начин буквите стават перфектни, като купешки :)
От тук натаък е само въпрос на въображение. Сега нали са модерни бухалите, та реших и аз да не остана по-назад :) Освен това момиченцето има хубавото и цветно име Цвети, за това реших тематиката да е горска и цветна. Минах през доста работни варианти на визията на надписа, но в крайна сметка се спрях на цветовете лилаво, сиво, светло розово и зелено.
За да закрепя буквите и отделните елементи преди зашиването използвах спрей лепило. Трябва обаче да се ползва много внимателно тъй като,ако слоят стане дебел пречи на преминаването на иглата. Малките елементи ших на ръка, само за буквите и основата ползвах шевна машина. Тъй като буквите имаха доста завъртулки почти не съм ползвала педала, въртях колелото на ръка, като през 2-3 бода сменях посоката на плата, за да мога да следвам извивките. Доста е досадно, ама като машината ми не е от ония "умните" дето си бродират сами (че и сигурно гладят и режат)...
Ето така изглеждаше надписът на една крачка от финала. Нещо обаче ми се стори постно и реших да добавя малко копченча - ей така, за разкош :)
И това е финалният вариант! Аз лично бях доста доволна, макар и доста да се тутках докато го завърша.
Ами толкова от мен - поне този път се бях сетила що-годе да снимам стъпка по стъпка нещата. И помнете -freezer paper му е майката!
Навън е повече от 40 градуса и ме е налегнал такъв мързел, че нито ми се чисти, нито ми се готви. Та реших да използвам малкото свободно време, което имам докато детето спи, за да драсна някой друг ред тук. Като един сериозен блогър реших, че не е редно толкова месеци да държа в напрежение многобройните си фенове (има-няма 1-2-ма на брой) :)) Та скъпи фенове, ново няма...откакто детето проходи единствения ми скорошен досег с иглата и конеца беше когато трябваше да закърпя панталона на младоженеца на една сватба на която бях кума. Иначе съм подготвила няколко по-старички проекта за които да ви разкажа в картинки и експертни коментари ;) Нали съм ви казвала, че работя с рециклирани материали (демек разни платове и каренца от рови-ровитата). Попаднах на две много симпатични карета, едното от които бродирано и дълго обмислях какво да спретна от тях. Накрая го измислих- чанта, която в модерните страни наричат weekender's bag, ама аз реших, че по-скоро ще е чанта за спорт за една приятелка (дето ми е един от 2-мата фена на блога ;) )Принципно искаше да е в по-неутрални цветове, ама какво да направя като съм на вълна ярко синьо напоследък... За съжаление нямам много снимки от етапите на чантата (както обикновено), но по принцип съм толкова припряна и нетърпелива да видя резултата, че все забравям да щракам. За сметка на това намерих едни много полезни клипчета, които доста ми помогнаха при шиенето на чантата. Не всичко съвпада, но принципът е същия. Ако някой е решил да шие нещо подобно, горещо препоръчвам да ги разгледа.
Ето и някои от моите снимки. Имам поетапни снимки само на подплатата, но външната част се шие по сходен начин (само шевовете са навътре).
Тук подлепвам две части от подплатата. Реших, че ще ми е по-лесно да ги сложа върху подлепващото и после да го изрежа до размера на самите парчета. В този случай част от подлепващото остава да стърчи извън плата и за да не залепне за ютията го гладих през хартия за печене.
Трябваше да направя подгъв на въпросните парчета и за целта си имам една пожълтяла от гладене корица на списание, която многократно съм използвала за такива цели. На едната страна съм начертала поле 1см, а на другата 0,5 см. Подгъвам плата до очертанието и гладя. Може и да съществуват някакви професионални джаджи за тази работа, но като за без пари - толкоз ;)
Та въпросните две парчета са зашити в началото и в края на този дълъг детайл, който представлява гръбнака на подплата. После се зашиват страните и дъното, а процепа по средата е оставен за ципа.
Това е близък кадър.
Ето така изглежда подплатата в почти готов вид. Само да обърна внимание, че лицевата страна е отвътре и шевовете стърчат навън. Има и вътрешен джоб, инструкции за който има в някое от клипчетата по-горе. Външната част на чантата се шие по същия начин с тази разлика, че лицевата страна гледа навън, а шевовете отстават отвътре. Тъй като ципът се зашива за външната част на чантата, не забравяйте да го оставите наполовина отворен, когато зашивате страните и дъното, за да можеде да обърнете чантата.
Тук вече съм сложила подплата и съм я закрепила clover wonder clips, които са иделни за заместване на карфиците, ако работите с много слоеве плат (както беше в случая). Сега вече оставаше яко шиене на ръка! Ако стигнете до тук задължително си подсигурете напръстник! Аз естествено нямах и пръстите ми бая си изпатиха заради този ми пропуск!
Това е чантата в завършен вид (ама на живо изглежда по-добре) :) Да опиша и малко детайли по външността - предният джоб е от едно бродирано каренце (не съм го бродирала аз). Сложих му подлепваща вата и за вътрешната страна използвах същия плат, като този за подплатата на чантата. Нарочно оставих 1-2 мм от вътрешния плат да излизат над джоба, за да изглежда като piping. Разделила съм джоба на две части с тегел, за да не провисва много. Бялата тропоска, която е акцент на горната и странична част на чантата също не е мое дело. Тя си беше част от другото каре. Не ме питайте как съм го разкроявала, за да мога да използвам почти всеки сантиметър...но пък мискля, че си заслужаваше, защото стана приятен детайл. Единственият проблем беше, че плата не ми стигна за дъното и използвах друг плат, но този кусур е против уроки (ако някой вземе пък чак толкова да хареса чантата, че да урочаса собственичката) :) За дръжките нямах достатъчно плат, за да ги направя до дъното (както казах всеки сантиметър от карето беше разпределен и оползотворен). Оставила съм и опция за дълга дръжка, но не уших такава пак по липса на плат (а и на нерви накрая). Ето и схемата за чантата. Схемата е безплатна, но обясненията се плащат. Познайте дали съм дала пари? :))) Някои неща не ми бяха съвсем ясни, но напаснах нещата горе-долу. Все пак съм си взела мъж габровец, а както знаете- с какъвто се събереш, такаъв ставаш :))) Единственото, което не направих както трябва е избора на подлепващо. За външната част използвах самозалепваща вата, която се оказа твърде мека, за да държи формата на чантата. Опитах се да компенсирам с по-твърдо подлепващо при подплата, за да служи като скелет, но ефектът щеше да е по-добър, ако бяха и двете твърди. На самата схема има някакви указания кой детайл с какво подлепващо да се направи, но не успях да намеря съответсвията им с продуктите на българския пазар... Но ако не пробваш, няма как да се научиш, нали така? :) Айде спорен ви ден, че детето май се събуди... ...И Дуци, носи си я със здраве ;)
Това е една пазарска торба, която направих за подарък на една приятелка (Марта). Не е особено обемиста, но трябваше да е нещо, което лесно се побира в дамската чанта. Любимият цвят на Марта е жълто, така че трябваше да го включа задължително, пък и отдавна подмятах едни парчета плат, които ми харесваха като комбинация, но не знаех какво да ги направя. Тъй като чантата трябваше да заема максимално малко място като се сгъне реших да не правя подплата. Оставаше да реша проблема с грозните шевове, които щяха да се виждат от вътрешната страна. Но за всеки проблем си има решение и в този случай то се нарича french seam. Този вид шев прикрива нащърбените краища на плата и е много подходящ за такива случаи, когато искате изчистени шевове. Вярно е, че все едно шиете два пъти, но си заслужава. Аз съм го ползвала и когато ших чаршаф с ластик за кошарата на детето. Ето и едно бързо видео за въпросния шев:
Направих външен джоб на чантата (който е разделен на две части с шев, за да не провисва) и едно малко портмоне, което е прикрепено към вътрешността на чантата. Много често когато ходя до магазина взимам само някой лев или дебитната карта и не ми се носи целия ми портфейл, за това ми се стори удобно да има къде да мушнеш парите си за едно бързо пазаруване.
Ето я и в сгънат вариант.
Това е един доста бърз и лесен проект с който можете да зарадвате някоя приятелка. Лесно може да се персонализира с апликация на буква или пък нещо друго с трансферна хартия...въпрос на фантазия :)
Ще се опитам да обясня какво е piping, защото не знам как се нарича на български. Това е кант, който се вмъква между шевовете и може да бъде плосък или обемен, като за целта в него се вкарва шнур с желаната дебелина. Става много приятен декоративен елемент. За тази възглавница използвах обемен piping, като първо трябваше да си изрежа ленти с ширина около 2 см (зависи от дебелината на шнура). Тогава не знаех как се правят такива ленти и карах както ми дойде, но после разбрах, че би трябвало да се направят по метода за bias tape. Т.е - плата се реже под 45 градуса спрямо водещите нишки.Това реално позволява на плата да се разтяга до известна степен, което прави по-лесно пришиването по ъгли и извивки. Намерих едно много хубаво видео, което го показва подробно и изяснява всичко.
За piping обаче няма нужда от всички тези прегъвания на плата, защото краищата остават скрити между шевовете. Приложих видеото само, за да видите как се реже плата на ленти и как се зашиват после.
Първо реших да направя чернова с една малка възглавничка и то без цип, защото ми се виждаше като висш пилотаж.След като придобих малко увереност реших, че ще ъпгрейтвам и то със СКРИТ цип. И за него си направих чернова на нещо като портмоне. По отделно бях побвала елементите, оставаше само да ги съчетая в една възглавница. Но тъй като само тези елементи не ми се сториха достатъчно предизвикателство, реших да направя лицето на възглавницата от два плата и да апликирам панделка върху мястото на снаждане.
Аз ползвах инструкциите на това видео:
Ети и още няколко снимки на завършената ми възглавница :) Бях суууупер горда с нея :))
Изобщо не си личи къде е ципът, ако не е езичето, което се подава.
Продължавам да пиша за разни стари проекти, тъй като в момента не ми остава време да правя нови неща. Тази книжка я направих за първия рожден ден на малката ми племеница. Съвсем случайно попаднах на понятието Quiet Book в Pinterest и много се зарибих. Този тип занимателни книжки подобряват фината моториката на децата и са много удобни когато пътувате или сте на някакво събитие, където детето трябва да мирува, а нямате възможност да помъкнете един куп играчки със себе си. Нямах достатъчно време, за да направя повечко странички, но обмислям да направя още една за Лина в скоро време.
Почти всичко съм шила на ръка, тъй като тогава още не се бях престрашила да правя апликации с шевната машина. Първата страничка е гъбка-къщичка. Вратата се отваря и в гъбката "живее" едно горско духче :) Пеперудата "лети" нагоре-надолу по зелената лента.
Следващата страничка е за допир. Децата обичата различни материи и това слънце е направено с пухчета, мъниста и различни панделки.
Цветната страничка е за нанизване. Под листото е срита една връзка, която трябва да бъде нанизана през халкичките на цветята, за да стигне пчеличката до кошера.
Разпознаване на форми- детето трябва да залепи изрязаните от филц форми върху очертанията. За целата съм ползвала велкро.
Страничката Куче е за разкопчаване и закопчаване на катарама. Шаро също така си има и кокал, който се залепя за велкрото под езика му.
И една саксийка с цветя,които тренират фината моторика. Още не знаех кака се шият илици на машината, за това импровизирах на ръка.
Накрая и корицата.За нея вече впрегнах машината (даже два пъти, защото първо я обърках). Забравих да оставя 1-2 см резерв за гръбнака на книгата и се получи така, че листите ми стърчаха напред като изплюти. Умрях си от яд, но пък бързичко обърнах грешката в симпатична чантичка за една малка госпожица.
За да подвържа цялата книга заших листите два по два (наполовина). И за да стане по-ясно прилагам схема, че иначе и аз самата не бих се разбрала какво имам предвид :)
Черната линия е корицата, която е зашита към половината от пътвата и половината от последната страница. Също така ударих и един тегел през средата на гръбнака (т.е. средата на синята страница на схемата). Дано да е станало ясно :)
Уших тази чанта за шестия рожден ден на кръщелницата си. Освен като чанта тя би могла да се използва и като органайзер, ако се закачи на стената. Според мен се получи доста сладурско (колкото и нескромно да звучи) :) Използвала съм рециклирани платове, което до известна степен поставя някои ограничения, тъй като имах единични парчета с определени размери и трябваше да се съобразя с тях.
Чантата е подплатена със самозалепваща вата, но направих грешката да я залепя преди да съм зашила декоративната лента, което ми създаде малко неудобства при шиенето, тъй като ватата се заплиташе в задвижващите зъбци. Но тогава геният в мен се пробуди и пъхна един лист хартия под плата с ватата и всичко се оправи :) После само скъсах хартията и всичко си дойде на мястото.
Първоначално мислех да сложа ципове отстрани, но да си призная така и не измислих как чантата да се отваря до край, за това си реших проблема с велкро. Лепките се скриват под капака на чантата и не се виждат когато е затворена.
На капака сложих вътрешен джоб с цип. Ето как да го направите.
Добавих и малко несесерче за гумички, острилки и други дребни нещица.
Феичките принтирах с помощта на freezer paper. Изрязвам си едно парче и върху него слагам тънък плат (аз ползвах хасе), след което изглаждам с ютията, за да залепне. Оформям го до размер А4 и си го ползвам в принтера по стандартния начин. После отлепям хартията и с помощтта на Heat'n'Bond Lite (или спрей лепило) залепям апликацията за основния плат. После зашивам бавно и внимателно, използвайки бод за илици на шевната машина.
Надписът Хилендара е направен с трансферна хартия за светъл текстил. Не забравяйте да го отпечатате огледално! Моят принтер го прави автоматично, щом избера опцията за печат върху T-shirt transfer paper.
Тъй като използвах рециклирани платове не ми остана материал за дръжката на чантата. За това реших, че ще купя готова лента за дръка (материята е като на онези спортните текстилни колани, дето бяха модерни преди години). Естествено изборът на цветове и ширини беше силно ограничен и трябваше да взема бяла, но ми се искаше да я по някакъв начин да я разкрася поне мъничко. И тук най-накрая влезе в употреба двойната ми игла (twin needle). Нямах две еднакви макари розово, за това ползвах различни нюанси, но мисля, че се получи добре. Скучната бяла дръжка се поразчупи малко. Направих я с регулеруема дължина, за да е по-удобно на госпожицата. Металните части не си пасват като цвят, но както казах - нямам особен избор. Сега съм решила да си поръчм от интернет обков за чанти (или както там се наричат тези джаджи)
Е, това е от мен! Честит 6-ти рожден ден, Дара! Носи си я със здраве и усмивка :)
.png)
